Обзалагам се, че няма нито един човек на света, който някога да не си е мечтал за нов и лъскав автомобил. Модерен, с изящни форми, стоящ зад витрината на шоурума, очакващ щастливия си нов собственик да влезе в него и да го подкара.
В днешно време целия ни живот се върти около автомобилите. Те са необходим инструмент за обикновения, за да се придвижи от точка “А” до точка “Б” в своето динамично и натоварено ежедневие.
Времето е пари, а чрез автомобила се пести време, но не чак толкова пари. Това е така, защото тази “екстра” е свързана с безкрайни разходи.

Голяма част от средната класа в България се лишава от много удоволствия, но не и от автомобила си. Ужаса от градския транспорт винаги свързван с обири, блъсканица, неприятни “ухания” през лятото, температурен дискомфорт независимо дали си навън или вътре през зимата и безкрайните изгубени часове в чакане по спирките.
Е, това беше преди годни. Вярвам, че сега нещата са се променили към по-добро. Ужасяващия образ на червения едва пъплещ “Икарус”, оставащ дестики метри черна “диря” след себе си с надпис “ЕКО Двигател” не би могъл да се заличи от съзнанието ми. Не съм се качвам отдавна. Правя си сметките, но се придвижвам с автомобила си. Въпреки всичко ако имаше един рационален и добре устроен обществен транспорт, аз бих го използвал с удоволствие.

Хората са индивидуални персонажи. Това може ясно да се определи и по разнообразието от автомобили по улиците и булевардите. Малки, големи, бързи, бавни, стари, нови, мръсни и чисти, и то в най-различни цветове.
Погледнато отстрани, това са просто много коли, но от аналитична гледна точка, то всеки от тях говори за характера и ценностите на притежателя си.
Най-често возилото демнстрира социалното положение на собственика му в йерархията на обществото. Силно изявено това е тук в България, където хората не са особено практични, както на запад. Комплексарщината и агресията могат да бъдат видяни по улиците, демонстрирани със стила на шофиране, точно както в дивата природа. По-големите и по-силните надделяват над по-малките и по-слабите, с тази разлика, че там става дума за живи организми, а по улиците за механичните чудовища – автомобилите.
Някой ще каже – “Не е точно така…”. Помислете! Колко пъти сте виждали по-голяма кола да прави път на по-малка? Да! Има много такива случаи, но са в пъти по-малко в сравнение с тези, когато водачът на малкия автомобил бива пренебрегнат, притиснат, избутан…

Аз ще се опитам да променя закостенялата си балканска същност и ще се отворя широко към света в името на една по-добра култура…

А ВИЕ????