През последните няколко дни каквото имаше да се изпише относно случая с chitanka.info, се изписа. Не желая отново да цитирам членове от закона или да коментирам безграничната като Вселената некомпетентност на „органите на реда” или факта, че сме свидетели на поредната популистко-поръчкова акция, чиято рейтинг-таргет-група са (да ме прощават, само пример е) жителите на село Рударци или село Злокучене или друго от този калибър. Тоест, всички хора, за които г-н министър-председателят е „модел за подражание”, човек успял сам да постигне всичко, апотеозът на прогреса. На всички останали ни е известно, че тези показни акции са изцяло позьорски, пепел в очите на хората и в повечето случаи се организират с цел намирането на доказателства за вината на някого, а не вследствие някакви доказателства, както и, за да се отклони вниманието от реално съществуващите проблеми в държавата.
Та… поредното безумие бе случакта с нашата Читанка. Казвам нашата, защото тя е на всички нас – потребителите. Читанката не представляваше нищо повече от обществена библиотека с безпалтен вход – без реклами, без наеми, без пари. Случилото се беше поредната останка от милиционерщината следствие на криминалния преход в България. И в дадения момент една сляпа безпомощност връхлетя няколко души, отделящи време за благото на всички нас. За жалост, повечето от участващите в акцията едва ли са имали и бегла идея за идеята на сайта; за усилията, вложени в създаването му; за съдържанието му. За щастие, “престъпната група” скоро ще забрави за случая и ще се връща назад към него с усмивка.
За това и няма да се учудя на следния сценарий за следваща „АКЦИЯ” на любимите ни на всички анимационни герои от така забавното комедийно филмче „ГДБОП и МВР” , а именно: да подпалим Народната библиотека! Така поле за изява ще има и големият шеф на лицето Я. К., което геройски може да упражни професията си и за пореден път да лъсне на първите страници на най-тиражираните вестници, като угаси пожара.
В интернет беше дискутирано какво може да се предприеме от тук нататък като контраатака. Нито едно предложение не трябва да бъде неглижирано, нито едно пренебрегнато и отхвърлено; без значение дали ще става въпрос за отворени писма, петиции, декларации, подписки, писане в блогове и т.н. Всички ние, хилядите ЧЕТЯЩИ българи, ще ги попълним и ще пишем. И ще се надяваме тези материали да достигнат до ЧЕТЯЩИ хора. Само тогава каузата няма да е perduta.
Така че колеги, на добър час! Нека нашата империя от ЧЕТЯЩИ отвърне на удара сега!
Поздрави, господин Колев! (за жалост едва ли сте в състояние да прочетете това, не е върху лист в хартия*)

—
*-в отговор на Явор Колев, според когото книгите трябва да са част от домашната библиотека и книга трябва да се държи в ръка. Аз предпочитам да спася няколкодесетки дървета и да напиша това в Word.

As hopeless as hope might be,
as dreadful the dreams we dream,
twinkles a faith so hard to believe,
a ray of light, a lonely gleam…

As dashing the sun might seem,
as euphonic the sounds that stream
as vivid an image can be,
the feeling grows embracing the sea.

As wax melts on man-made wings,
as lax fins make one drown in sinks,
as one’s tears tear their tired face,
that is when you’ll walk at a new pace.

Something borrowed, something blue,
every me and every you
every me
and every you
every me…

Шопен – Валс 7

Наливам си чаша със уиски,
слагам две бучки лед.
Спомен за теб със усмивка,
омесен с две бучки лед.

Отпивам глътка след глътка
от питието с цвета на мед.
Отпивам глътка история
и хлад от бучките лед.

Алкохола стопля ме бавно,
избледнял спомен за теб.
Питието и времето плавно
стопиха бучките лед.

20.05.2010@ 2.18 аm.